Микеле Плачидо гони сянката на Караваджо
Образът на Караваджо - художник бунтар и самобитна рокзвезда на XVII век, чиято гибел остава мистерия за историците, вълнува Микеле Плачидо още от хулиганските му юношески години, споделя самият режисьор. На 76 той му посвещава своя 14-и филм като създател. Самият Плачидо е легенда за българската аудитория с превъплъщението си в комисар Корадо Катани през 80-те. Затова и премиерата на " Сянката на Караваджо " на " Киномания " през ноември м.г. мина под знака на визитата на звездата от " Октопод ", който персонално описа пред публиката за кино лентата, за героя и за своите креативен проекти. Месец и половина след прожекцията пред цялостната зала 1 на НДК лентата ще се срещне със своите фенове и в кината.
С бюджета си от над 12 милиона евро френско-италианският филм може да мине за европейска суперпродукция. Той е с присъединяване на огромните звезди на френското кино Изабел Юпер и Луи Гарел (напоследък оставам с възприятието, че той играе в съвсем всеки нов френски филм). В кратка роля виждаме самия Плачидо, а обликът на Караваджо е поверен на Рикардо Скамарчо ( " Джон Уик " 2 и 3, " Чудният Бокачо " ). Задачата му не е тривиална, като се има поради, че в ролята са влизали имена като Амедео Надзари (1941), Джанмария Волонте (1967) и Алесио Бони (2008), а съществува и английска интерпретация на живота на Караваджо.
Скамарчо главно вее рошави къдрици, гледа намръщено и приказва високо като художника, който бойкотира църковната догма за обрисуване на светци, ангели и идилични богоугодни сюжети в светли цветове и търси своите вдъхновения в бедните квартали - измежду проститутките, крадците, просяците. В картините си, неизмеримо богати на драматизъм, вероятност и светлосянка, той превръща фигурите от обществените низини в мадони и мъченици. Естествено, през 1600 година неконформизмът е имал своята цена. Филмът на Плачидо стъпва върху най-новата версия за гибелта на Микеланджело Меризи-Кавараджо - че е погубен от емисар на Малтийския орден с благословията на Ватикана. (По-стари изследователи казват, че митарстващият в края на едвам 38-те си години художник може да е умрял от зараза.) Не го спасява дори застъпничеството на високопоставени благодетели като маркиза Констанца Колона (Юпер), която има и скотски щения към любимеца си, и кардинал Дел Монте (Плачидо).
В името на актуалния фен, навикнал на динамичност в описа, а и въз основата на персоналния екранен опит, Микеле Плачидо структурира кино лентата си не като биографичен портрет, а като полицейско следствие. " Сянката " - героят на Гарел, единственият изцяло фиктивен персонаж в полуисторическия сюжет, е претенциозен детектив, изпратен по петите на художника от папа Павел V.
" Сянката на Караваджо " е историческо платно без стойност за бъдните генерации (за разлика от картините на Караваджо), само че със сръчна изработка в областта на сценографията, костюмографията, операторското майсторство и цялостното пресъздаване на епохата. Изабел Юпер е съвършена като картина на живописец, Гарел демонстрира една от многото страни на актьорския си гений като невъзмутим гадняр, останалите внасят повече от нужната превзетост в късите си осъществявания. Скамарчо остава под сложността на героя - надълбоко спорна персона с бурни връзки и с двата пола, неспокойна душа, хулиган, упрекнат в ликвидиране. Филмът обаче реализира триумф в " оживяването " на картините на художника - кръв, пот, прахуляк, нечистотия и страдалчество, превърнати в изкуство за вечността.
С бюджета си от над 12 милиона евро френско-италианският филм може да мине за европейска суперпродукция. Той е с присъединяване на огромните звезди на френското кино Изабел Юпер и Луи Гарел (напоследък оставам с възприятието, че той играе в съвсем всеки нов френски филм). В кратка роля виждаме самия Плачидо, а обликът на Караваджо е поверен на Рикардо Скамарчо ( " Джон Уик " 2 и 3, " Чудният Бокачо " ). Задачата му не е тривиална, като се има поради, че в ролята са влизали имена като Амедео Надзари (1941), Джанмария Волонте (1967) и Алесио Бони (2008), а съществува и английска интерпретация на живота на Караваджо.
Скамарчо главно вее рошави къдрици, гледа намръщено и приказва високо като художника, който бойкотира църковната догма за обрисуване на светци, ангели и идилични богоугодни сюжети в светли цветове и търси своите вдъхновения в бедните квартали - измежду проститутките, крадците, просяците. В картините си, неизмеримо богати на драматизъм, вероятност и светлосянка, той превръща фигурите от обществените низини в мадони и мъченици. Естествено, през 1600 година неконформизмът е имал своята цена. Филмът на Плачидо стъпва върху най-новата версия за гибелта на Микеланджело Меризи-Кавараджо - че е погубен от емисар на Малтийския орден с благословията на Ватикана. (По-стари изследователи казват, че митарстващият в края на едвам 38-те си години художник може да е умрял от зараза.) Не го спасява дори застъпничеството на високопоставени благодетели като маркиза Констанца Колона (Юпер), която има и скотски щения към любимеца си, и кардинал Дел Монте (Плачидо).
В името на актуалния фен, навикнал на динамичност в описа, а и въз основата на персоналния екранен опит, Микеле Плачидо структурира кино лентата си не като биографичен портрет, а като полицейско следствие. " Сянката " - героят на Гарел, единственият изцяло фиктивен персонаж в полуисторическия сюжет, е претенциозен детектив, изпратен по петите на художника от папа Павел V.
" Сянката на Караваджо " е историческо платно без стойност за бъдните генерации (за разлика от картините на Караваджо), само че със сръчна изработка в областта на сценографията, костюмографията, операторското майсторство и цялостното пресъздаване на епохата. Изабел Юпер е съвършена като картина на живописец, Гарел демонстрира една от многото страни на актьорския си гений като невъзмутим гадняр, останалите внасят повече от нужната превзетост в късите си осъществявания. Скамарчо остава под сложността на героя - надълбоко спорна персона с бурни връзки и с двата пола, неспокойна душа, хулиган, упрекнат в ликвидиране. Филмът обаче реализира триумф в " оживяването " на картините на художника - кръв, пот, прахуляк, нечистотия и страдалчество, превърнати в изкуство за вечността.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ